Библиотека "Библиотека Георгиев" Ви предлага:

Подробности от пейзажа

14лв.
Преглеждания: 7
  • Автор: Станислав Стратиев
  • Състояние: Отлично
  • Наличност: 1
  • Издателство: Български писател
  • Страници: 152
  • Размери: 130/200 мм.
  • Год. на издаване: 1978
  • Характеристики: С меки корици
Допълнителна информация
Станислав Стратиев е български писател и драматург. За пръв път Станислав Стратиев публикува през 1958 г. във в. „Средношколско знаме“. Сътрудничи с разкази и фейлетони на вестниците „Народна младеж“, „Стършел“, „Пулс“, „Стандарт“, „24 часа“ и на списанията „Родна реч“, „Пламък“, „Септември“, „Театър“. Дебютът му в прозата с книгата „Самотните вятърни мелници“ през 1969 г. е посрещнат възторжено от критиката. В книгата са повестите - Кратко слънце и Диви пчели. -Кратко слънце - Сашко и Таня са двама влюбени, които искат да отидат на почивка на море. За да спечели пари, Сашо започва работа в бригада, която копае кладенец в двора на вилата на началника Крумов. Работниците случайно откриват останки от човешки скелети, калаен пръстен и няколко копчета, най-вероятно принадлежали на участници в Септемврийското въстание от 1923 г. За да не се получат усложнения, всички решават да мълчат. Сашко обаче решава да наруши мълчанието си и да каже истината, за което заплаща с живота си. -Диви пчели е твърде непретенциозно написана повест за няколко души, които участват в снимачна група. Сценарист, шофьор, асистент, режисьор, касиерка. По-голямата част от повестта минава пред очите на главния герой, наричан Сценаристът. Като знаем, че Станислав Стратиев е бил сценарист, не е трудно да приемем автобиографичните моменти в неговия литературен герой. По дефиниция този сценарист, макар преуспял в службата си гражданин, е наблюдателен и чувствителен човек. Той е този, върху когото се стоварва действието на сюжета, който бива разтърсен от случилото се и тласнат към нови и нови преоценки на себе си. Заедно със Сценариста в групата работят асистентката Мария, шофьорът Милко и жена му, касиерката на групата Елена. Съвсем трезво, лаконично и напълно достоверно авторът ни запознава с техните биографии, които са подведени под знаменател на индивидуална неудовлетвореност, неосъществени копнежи, нещастност и чувство за обреченост. И тримата герои са обрисувани колкото пестеливо, толкова и релефно. И тук, според мен, е едно от чудесните качества на Стратиев – да казва много неща с малко думи. Милко, който е силен и буен характер, се оженва по любов за чувствителната Елена и изглежда в началото всичко върви добре. Но после… цитирам: „Времето започна да навива невидимата си прежда върху дните, те си приличаха един с друг като две капки вода, сякаш не бяха дни, седмици, месеци, а един голям, дълъг, несвършващ се ден… В завода започнаха неприятности. Милко не можеше да се научи да казва на черното бяло, скара се с началника на цеха, сби се с бригадира на трамвайната спирка пред завода, преместиха го в друга бригада… Там пак, по-леката работа, която носеше повече пари, получаваха своите хора…“. И този Милко, който мечтае да бъде автомобилен състезател, да лети из простора, да чувства размаха на силите си, естествено се превръща в бунтовник срещу рутината на живота, кандидат за авантюри, в лекомислен любовник. И тъкмо желанието му да получи подкрепата на важен човек го вкарва в леглото на Мария, чийто баща би могъл да му помогне. Но какво представлява Мария? Вече прецъфтяваща жена на живота, която с болезнена настойчивост търси уверение от поредния мъж, че е все още млада, хубава, желана. Всред тези двама любовници в снимачната група застава крехката фигура на Елена, чиято чувствителност не ще понесе изневярата и която ще се удави в реката.
Поръчка за тази оферта без регистрация или запитване въведете вашите данни

Всички обяви от: Библиотека Георгиев
Покажи още
Покажи още

Вход

Потребител
Парола

Забравена парола

E-mail