Библиотека "Библиотека Георгиев" Ви предлага:

Пламък, брой 4/1958 година

8лв.
  • Пламък, брой 4/1958 година
Преглеждания: 68
  • Автор: Главен редактор - Андрей Гуляшки
  • Състояние: Отлично
  • Наличност: 1
  • Издателство: Съюз на българските писатели
  • Страници: 80
  • Год. на издаване: 1958
  • Характеристики: С меки корици
Допълнителна информация
Тези, които истински обичат българската литература, знаят, че “Пламък” е колкото литературно списание, толкова и творческа легенда. Легенда, чието начало е в едно далечно и драматично време – 1924 година. Идеята за създаването на “Пламък” е на неукротимия и щедро талантлив Гео Милев. Вдъхновен поет, даровит художник, неуморим преводач от десетина езика; имащ изяви и като театрален режисьор – известни са неговите постановки на “Едип цар” в Стара Загора и на “Мъртвешки танц” от Стриндберг в Народния театър; обичал е музиката, писал е ерудирани статии даже за архитектурата. Гео Милев е с чувствителни сетива за всичко ново в изкуството на Европа, пък и навсякъде по света. Към края на своя живот Гео осъществява една от най-свидните си мечти – списание “Пламък”. “Пламък” е българската трибуна на европейския модернизъм, трептящ флаг на социалната чувствителност и жажда за справедливост. В легендата вплитат имената си и такива творци като Антон Страшимиров, Георги Шейтанов, Ламар, Христо Ясенов, Николай Марангозов, Асен Разцветников, Николай Хрелков, Крум Кюлявков и много още. Ямболският анархист Георги Шейтанов, чийто бунтовен дух го е люшкал и по чужди земи, предоставя на “Пламък” и финансови средства, а младият поет Лальо Маринов от Калеица, Троянско, избрал звучния псевдоним Ламар, помага в осигуряването на печатница. Точно в “Пламък” излизат за пръв път творбите на най-ярките по това време световни поети и писатели – да споменем само Верхарн, Уитман, Демел, Синклер, Маяковски. И в немалко от случаите преводите са на самия Гео… Нека прибавим, че воден и от своята художническа дарба, Гео помества в новосъздаденото списание и десетки репродукции от наши и световни модернисти (Иван Милев, Оскар Кокошка, Едуард Мунк и др.), както и свои собствени творби. Списание “Пламък” е не само вълнуващ сбор от артистични думи, гнездо на европейския експресионизъм и футуризъм, а пламтящо огнище на идеи, остър диспут с мрачната българска реалност, непрекъснат бунт на мисълта. И от литературна, и от обществена гледна точка то представлява предната линия на радикалните хуманни идеи, превръща се в духовно знаме на младите луди глави в литературата и изкуството ни, които жадуват за промяна на действителността. През януари 1957 година, независимо от някои тоталитарни ограничения, роденият отново “Пламък” поема курса да бъде главна трибуна на младите писатели, на новите явления в нашата литература. Дълги години списание “Пламък” беше най-артистичното и може би най-освободеното духом литературно издание у нас. Там публикуваха най-ярките си творби, редом с такива наши творци като Атанас Далчев и Елисавета Багряна, по-младите тогава Иван Радоев, Веселин Ханчев, Йордан Радичков, Петър Незнакомов, Антон Дончев, Цветан Стоянов, Владимир Башев, Константин Павлов, Петър Караангов, Дамян Дамянов, Никола Инджов, Христо Фотев, Николай Кънчев, Борис Христов и десетки други. А след т.нар. голяма промяна списанието още по-щедро предоставя своите страници на идващата литературна смяна. Нека си припомним думите на Гео Милев, публикувани някога в списанието: “Няма в света пожарна команда, която да може да угаси огъня на мисълта.” Това важи и за самото списание “Пламък”!
Поръчка за тази оферта без регистрация или запитване въведете вашите данни

Всички обяви от: Библиотека Георгиев
Покажи още
Покажи още

Вход

Потребител
Парола

Забравена парола

E-mail