Библиотека "Библиотека Георгиев" Ви предлага:

Писма от Рим

30лв.
  • Писма от Рим
  • Писма от Рим
  • Писма от Рим
Преглеждания: 28
  • Автор: Константин Величков
  • Състояние: Добро
  • Наличност: 1
  • Издателство: Гладстон
  • Страници: 312
  • Размери: 120/170 мм.
  • Год. на издаване: 1947
  • Характеристики: С меки корици
Допълнителна информация
К. Величков е класически интерпретатор на културното наследство, на което се дължи камерният характер на неговите „римски писма”, албумната им подреденост и прегледност. „Писма от Рим” на Константин Величков е текст, който има амбицията да бъде нещо повече или поне по-различно от учебник. Жанровият избор настоява за отношение към него като към лично литературно произведение. От такава гледна точка той радикално се различава от съществуващите представи за епистоларна литература. Създаден е, без да следва не само националните, но и европейските традиции в този жанр. Епистоларната ни литература от ХІХ в. не познава подобен подход към материала, с който се занимава и който ползва. Дори когато след Ренесанса личното става централно и писането на писма започва да се осъзнава като публицистичен и художествено- литературен жанр, типологията на „Писма от Рим” остава встрани, „подяждайки” епистоларните традиции посредством образователно-обективистични алтернативи. Константин Величков Петков е български политик от Народната партия, по-късно от Прогресивнолибералната партия. Освен това е писател и художник, един от инициаторите за създаването на Държавното рисувално училище в София. Обществената дейност на Константин Величков още от младежки години е свързана с културата и литературата. Едва 17-годишен, той превежда заедно с Г. Николов драмата на Виктор Юго „Лукреция Борджия“. В негов превод излиза Пушкиновата драма „Русалка“. Драмата на К. Величков „Невянка и Светослав“ е поставена на сцена през 1872; първото си стихотворение публикува през 1874 в сп. „Читалище“. След завършване на лицея Величков изнася публични сказки в родния си град, урежда театрални представления, в които е и актьор. Величков е един от радетелите и организаторите на гимнастическите дружества, избран е за член на техния Върховен комитет със седалище в Пловдив (1879). По същото време става и главен редактор на вестник „Народний глас“. В Пловдив Величков развива усилена литературна дейност: пише драми, повести и разкази, статии, стихове и др. По негова инициатива с Иван Вазов съставят двутомна „Българска христоматия“ (1884), която за пръв път запознава читателите с редица от шедьоврите на европейските литератури; голяма част от преводите е дело на Величков. Участва заедно с Вазов в редактирането (1881 – 1884) на сп. „Наука“; след спирането му двамата основават едно от първите чисто литературни издания в България – сп. „Зора“ (1885). Когато Вазов става редактор на сп. „Денница“, Величков му изпраща от Цариград първите осем стихотворения от „Писма от Рим“ и литературно-критичната си студия за Любен Каравелов. Съставя две христоматии за началните и горните класове, които излизат през 1890 в Солун. Подготвя курс по всеобща история на литературата, отпечатан по-късно в Пазарджик. Особено плодотворен е периодът от лятото на 1891 до средата на 1892. когато се завръща в Цариград. Тук създава повечето от своите „Цариградски сонети“ и стихотворения за деца, довършва „Писма от Рим“, превежда Шекспировата драма „Макбет“ и Дантевата „Божествена комедия“, започва да пише спомените „В тъмница“. Редовно сътрудничи на литературните списания „Мисъл“, „Български преглед“, на сп. „Лъча“, редактирано от брат му Б. Величков. Основава сп. „Ученическа беседа“ (1900 – 1904), издава и редактира сп. „Летописи“ (1899 – 1905). Творчеството на Константин Величков е създавано в редките затишия между отговорни политически ангажименти, които е поемал, поради което то не е обемисто; много от книгите му са отпечатани след смъртта на автора. Личност с европейска ерудираност, Величков е по възрожденски неуморен ентусиаст в работата си за издигане на културното равнище на своите съотечественици. Драмите, които пише и превежда, а някои и сам поставя, имат за цел да повдигнат нивото на българския театър. Поезията на Величков и главно „Цариградски сонети“ се отличава с овладян лиризъм в изразяване на преживяванията, с доминиращ носталгичен тон в стиховете, посветени на отечеството; дори интимната му лирика е омекотена от благородната идея за извисяване и усъвършенствуване на човешката личност. Този мотив е характерен и за жизнерадостните му стихотворения за деца. Без да има особени постижения в драматургичните си произведения, Величков обогатява художествено поетичен български език благодарение най-вече на преводите си. Стилистиката на „В тьмница“ е синтез от умело преплитане на реалистично изображение на фактите с емоционално въздействащ лиризъм, което я отличава от познатите дотогава мемоарно-епически произведения за Априлското въстание. Величков е автор още и на „Възпоминания и впечатления от Цариград“, „Първата ми среща с Бенковски“, „Игнатиев и Бенковски“ и др. спомени. Повестите и разказите на Величков също имат свое място в българската литература. Макар и да носят белези на сантиментализъм, те привнасят нови моменти с проблематиката си и дават насоки за развитието на българската белетристика. „Писма от Рим“ е изключителна не само за времето на появата си книга. Тя и днес изумява с богатата културна ерудиция на автора, която определя познавателната и стойност, с вдъхновения тон, издигащ я сред постиженията на българската есеистика. Културните студии и портрети на Величков се характеризират с ерудираност и литературно- естетическа взискателност към авторите, за които пише.
Поръчка за тази оферта без регистрация или запитване въведете вашите данни

Всички обяви от: Библиотека Георгиев
Покажи още
Покажи още

Вход

Потребител
Парола

Забравена парола

E-mail